Готовността за инвестиции се определя като състояние, при което дадено предприятие разполага с капацитета, персонала и организационната структура, необходими за идентифициране, привличане и ефективно използване на външен капитал. За социалните предприятия това включва конкретно способността да демонстрират и измерват социалното въздействие като част от своя бизнес модел.

Настоящият документ представя цялостна стратегическа рамка и оценка на осъществимостта за създаване на устойчив механизъм за социално финансиране в България. Той стъпва върху работата към момента по проекта по ЕСФ+ „Насърчаване на партньорства за социални иновации в България (Empowering Partnerships for Social Innovations in Bulgaria-EPSI)“ и интегрира сравнителен анализ на утвърдени европейски модели за социално финансиране.

За много частни инвеститори – фондове за рисков капитал, бизнес ангели и банкови институции – навлизането в социалната икономика все още представлява предизвикателство. Липсата на единни дефиниции, трудността при измерването на нематериалните активи (като социалното въздействие) и специфичните рискови профили на социалните предприятия често действат като бариера пред капитала.

През всички фази на развитието на социалните икономически субекти, независимо от тяхната правна форма, финансирането остава основно и често сложно предизвикателство. Въпреки това, съществуват много участници и инструменти за финансиране, адаптирани към тези проекти.